Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
30.10.2007 г., 8:41 ч.

СЪННА ИГРА 

  Поезия
1330 0 11

 

                                      Най-нежните, най-съкровените,

                              най-тихите смехове, вързани на букет

                              от сподавени шепоти

                              и пера на гургулица.

                              Колкото и да вярваш, че си ги забравил -

                              те звънват в съня ти шарено.

                              Точно когато

                              потъваш в дълбоките му прегръдки.

                              Защото си в люлка.

 

                              Неусетно нощта се стопява, стоплена

                              от мека прегръдка...

 

                              ... Едно слънчево око пърха в миглите ти.

                              Надига сутринта завивките

                              и те гъделичка, докато станеш.

                              Вече си има галено име...

                              Ти си му го измислил, нали?

      

 

                            

               

                                

                                     

                       

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??