СЪННА ИГРА
Най-нежните, най-съкровените,
най-тихите смехове, вързани на букет
от сподавени шепоти
и пера на гургулица.
Колкото и да вярваш, че си ги забравил -
те звънват в съня ти шарено.
Точно когато
потъваш в дълбоките му прегръдки.
Защото си в люлка.
Неусетно нощта се стопява, стоплена
от мека прегръдка...
... Едно слънчево око пърха в миглите ти.
Надига сутринта завивките
и те гъделичка, докато станеш.
Вече си има галено име...
Ти си му го измислил, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Ресенска Всички права запазени
