Аквалия (Лилия Ресенска) Аквалия (Лилия Ресенска)
51
Oct 30, 2007, 8:41 AM

СЪННА ИГРА

  Poetry
1.8K 0 11

 

                                      Най-нежните, най-съкровените,

                              най-тихите смехове, вързани на букет

                              от сподавени шепоти

                              и пера на гургулица.

                              Колкото и да вярваш, че си ги забравил -

                              те звънват в съня ти шарено.

                              Точно когато

                              потъваш в дълбоките му прегръдки.

                              Защото си в люлка.

 

                              Неусетно нощта се стопява, стоплена

                              от мека прегръдка...

 

                              ... Едно слънчево око пърха в миглите ти.

                              Надига сутринта завивките

                              и те гъделичка, докато станеш.

                              Вече си има галено име...

                              Ти си му го измислил, нали?

      

 

                            

               

                                

                                     

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0