Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
30 окт. 2007 г., 08:41

СЪННА ИГРА 

  Поэзия
1280 0 11

 

                                      Най-нежните, най-съкровените,

                              най-тихите смехове, вързани на букет

                              от сподавени шепоти

                              и пера на гургулица.

                              Колкото и да вярваш, че си ги забравил -

                              те звънват в съня ти шарено.

                              Точно когато

                              потъваш в дълбоките му прегръдки.

                              Защото си в люлка.

 

                              Неусетно нощта се стопява, стоплена

                              от мека прегръдка...

 

                              ... Едно слънчево око пърха в миглите ти.

                              Надига сутринта завивките

                              и те гъделичка, докато станеш.

                              Вече си има галено име...

                              Ти си му го измислил, нали?

      

 

                            

               

                                

                                     

                       

© Лилия Ресенска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??