Не събуждай ме, хич не помисляй,
тъй жадувам за пъстро небе.
За блещукащи извори чисти,
устремени в безмерно море.
Не, недей ме събуждай, все още,
нека бриз да докосва плътта.
Нека юнските липови нощи,
ме прегръщат с уханна мъгла.
Остави ми крилата, мечтите,
аз в орловия поглед съм скрит.
Бих царувал щастлив в планините -
в свобода моят дух е обвит.
Ще потъна в небесни воали
и ще дишам в забавен каданс.
Пред магичните тайни портали,
ще се влея във приказен транс.
© Данаил Таков Всички права запазени