Унасям се в прегръдката на мрака,

заспивам с окъпана в надежда,

радостна душа,

аз знам, ще срещна теб и мойта младост,

мечтаейки в лъжата на съня.

Отново там ще галя твойте устни - кадифе на роза,

с пръсти ще докосвам сладостната плът,

отново страстно в теб ще се притискам,

на кожата ти ще попия аз дъхът.

Треперещ, плахо в теб ще се потапям,

ще плувам нежно в твойте дълбини,

ще гледам с обич в очите ти, когато

искра на сладка болка се роди.

А щом отпуснеш се до мен ти уморена,

с целувки ще покрия тялото ти пак,

до капчица ще те изпия, о, жена благословена,

сърцето ми ще бие в инфарктен бяг.

И щом усетя как в желание отново ти потръпваш,

ще слея аз телата ни в едно,

за да разцъфне в оргазмената буря

едно красиво, младо, ново същество.

... Сънят изчезва, изпарява се в омара,

отново ще отворя аз очи,

а теб те няма, свещта на вярата догаря,

ще чакам мрака, пак да ме приспи.

За този сън готов съм да намразя

тез будни дни, отнемащи мечти,

за да те виждам с мене да изгаряш,

ще въжделея единствено по нощните звезди.