Сънувах фреска
Времето преся ми с въздишка
пясъка в очите от мокрите сълзи!
Захвърли го небрежно във вихрушка
и после за раздяла отворих си очи!
Да можех пак отново да потъна
в смисъла на нежните слова!
Не бих те заменила с тъга!
Боли ме, сълзите да вливат се в река!
И ми е тъжно да те заклеймявам,
че сто вини пося пред мен!
И трудно ми е да те задминавам,
поникнаха те бурени и пътят - затревен!
А се надявах, че с думите си резки
ще се изправя а те изкоренят !
А може би и затова сънувам фрески!
Бурени на сушата дали ще устоят !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
