Времето преся ми с въздишка

пясъка в очите от мокрите сълзи!

Захвърли го небрежно  във вихрушка

и после за раздяла отворих си очи!

Да можех пак отново да потъна

в смисъла на нежните слова!

Не бих те заменила с тъга!

Боли ме, сълзите да вливат се в река!

И ми е тъжно да те заклеймявам,

че сто вини пося пред мен!

И трудно ми е да те задминавам,

поникнаха те бурени и пътят - затревен!

А се надявах, че с думите си резки

ще се изправя а те изкоренят !

А може би и затова сънувам фрески!

Бурени на сушата дали ще устоят !