vega666 (Младен Мисана)
1670 14296
27.09.2023 г., 20:19 ч.

Сънувах ли живота си пробуден...? 

  Поезия
292 15 14

В завоите на вятъра оставам  -
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.

Защото кой съм аз - кому съм нужен?
Нали не мислите, че ще се вържа.
Днес разумът ме прави най-безумен.
Дори любов и щастие попържам.

Излъга ме на екс и тишината,
в която вярвах сякаш е светиня.
Бутилката на моя дух лежи разлята
върху безбрежната напукала се тиня.

Да срещна предани очи жадувам,
в които да удавя самотата,
а после в синевата им да плувам
преди да ме погълне в транс ламята.

Ламята на безбройното студено.
За нея съм случайната й плячка,
стаена в гърлото й извратено
и от съдбата пратена играчка.

Сънувах ли живота си пробуден
от шепата илюзии поредни...?
На Гордий възела константно труден
не го развързват опити последни.

Оставам скитникът между звездите
в окаменялото от чакане пространство.
Затворен с тънките решетки на лъчите,
отказали завинаги да странстват.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене,Приятелю,нямам думи!Поздравления!
  • Благодаря ви за вдъхновяващите коментари и за подкрепата на стиха ми - Дани, Тони, Катя и Краси. Дълбоко съм трогнат! Честит да ви е световният празник на сърцето! Весела петъчна вечер и релаксиращ уикенд ви желая!
  • Земното и ограниченията ги няма и май това е, което най-силно ми въздейства в стиховете ти. Много пъти съм си мислела, че живеем в ежедневието си, без за миг да си представяме космоса, твърде абстрактно e, твърде далече, с други измерения за време и пространство, но ние все пак оставаме част от него... В твоите стихове човекът е част от всичко...искрени поздравления !
  • Адмирации за творбата ти, Младене! Докосваш най - фините струни на душата!

    "Оставам скитникът между звездите
    в окаменялото от чакане пространство.
    Затворен с тънките решетки на лъчите,
    отказали завинаги да странстват."
  • Силно въздействащ и дълбоко философски стих!
    Удоволствие беше да прочета!
    Адмирации!
  • Какъв път, звезден скитнико, каква градация от смиреност през разнищващ самоанализ и искрена надежда, до сливане с необятната космична свобода като спасение!!! Останал си верен на поетичния си стил и тук, Младене с мъдрия, дълбоко философски прочит на живота! Наистина си КЛАСА! Адмирации!
  • Сърдечно благодаря на всички коментилали този текст, оценили го и поставили го в Любими! За мен е висока чест да имам такива читатели и колеги по перо. Бог да ви дава здраве и вдъхновение, както и светли дни!
  • "Оставам скитникът между звездите
    в окаменялото от чакане пространство.
    Затворен с тънките решетки на лъчите,
    отказали завинаги да странстват"

    Познато чувство!
  • Разтърсващо е, Младене!...
    С твоята неподражаема образност!
  • Възела на Гордий се разсича,нали така е сторил Александър Македонски?
    Много лиричен изповеден стил,който носи осъзнато примирение в неизбежността на края.Всъщност всеки човек би следвало да се смири пред неизбежността, но дори Александър Велики не е успял в желанието си за власт над света!
    Прекрасен повод да се замислим:осъзнаваме ли гибелта на амбициите си?
    Поздравления, Младен!
  • Великолепен стих, Младене! Мъдростта на римите ти развръзват гордиевите възли! Поздравления!
  • Лирикът-скитник с неспокоен дух, странстващ между звездите в търсене на съвършенството! Прекрасен стих!
  • Удоволствие си, Младене!
    Емоцията ми се усилваше с всеки следващ ред!
    Това го можеш само ти!
    Класа и наслада си!🍀🍀🍀
  • Тишината трябва да увлича, да носи успокоение и утеха. Но и неспокоен дух, защото тя е и като спокойствие на умираща надежда. Винаги има и ново начало! Страхотна творба! Адмирации!
Предложения
: ??:??