Сънувах те...
Сънувах те...
облечен във водопад
от сребърно лъчисто откровение.
Сънувах те...
като статуя изваяна от дим,
а ръцете ми бълнуващи във всяка гънка.
Сънувах те...
като локва от мастило,
тя като гейзер бълваше любовни думи
Сънувах те...
като клада огнено червенокоса,
изгарящо проникваща в мен...
Сънувах те... и пак те пожелавах...
25.03.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кая Всички права запазени