Jan 4, 2005, 9:39 AM

Сънувах те...

  Poetry
1.9K 0 3


Сънувах те...
облечен във водопад
от сребърно лъчисто откровение.
Сънувах те...
като статуя изваяна от дим,
а ръцете ми бълнуващи във всяка гънка.
Сънувах те...
като локва от мастило,
тя като гейзер бълваше любовни думи
Сънувах те...
като клада огнено червенокоса,
изгарящо проникваща в мен...
Сънувах те... и пак те пожелавах...


25.03.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...