Сънувах те... че ме целуваш
и с устни ме превръщаш в стих!
Сънувах как със мен палуваш –
с любов те окрилих!
Не беше сън – то бе наяве,
в тих августовски ден...
Валял бе дъжд. Запял бе славей,
в клонаците стаен.
Затуй нощта бе тъй красива
след паднала звезда...
Заспиваше до мен щастлива,
погалена в съня.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени