10.04.2013 г., 21:09

Сънувах те

886 0 0

 

Сънувах те. Вървяхме сред едно поле,

заслушани в тишината и мълчанието,

където кротката усмивка на деня

напомняше смирението на всичко,

дето идваше с есента.

Вървеше ти до мене истинска –

като действителна.

От тялото ти лъхаше ме аромат

на пресен въздух, мирис на треви

и плодове узрели…

 Очите ти заливаха ме с мека светлина,

а устните ти бяха с цвят на нар…

Далече сред бакърените багри на полето

една узряла ябълка бе натежала

  от червени плодове.

"О, нека да отидем там!" – ми каза ти.

Как исках да откъснем поне едничък плод

и после нека заплатим дори с греха

на Ева и Адам!

Сънувах те. Вървяхме сред полето двама.

Треви смълчани, птици закъснели,

покой и плодове узрели.

Събудих се. Бях сам със себе си

и с поетичната измама…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...