Сънувах Ви, Самотни Върхове
Сънувах Ви, Самотни Върхове
потънали във бели снегове
и пиех красотата Ви на глътки!
Целувах пак лазурното небе
и въздуха със аромат на каркаде
тъй нежно галеше разцъфналите пъпки!
Вървях към Вас отново толкоз сам
и тъй мечтаещ вашите прегръдки!
От щастие изтръпнал, като ням
в мълчание се сливахме на стъпки.
Разказвате високи върхове -
изправя ли се върху вас ей-тъй на пръсти
ще заблести пред мен далечното море
под белота на облаците гъсти!
Сънувах ли те истинска Любов?
Не ме оставяй да потъна сам в безкрая!
Под вечерта със звездния покров
ще бъда влюбен до приемала и омая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
