Сънувам, че те губя, преди да те намеря
Сънувах сън, във който се изгубих...
Луна - сребро, от вятър потъмняло -
намяташе по раменете лудост.
Изсвири влак на призрачната гара.
Един щурец по релсите пресече,
цигулката оставил, взел китара...
Откъсна си листо от топъл кестен
и с него сви от моя страх цигара.
Без шумните вагони как е тихо!
Машината звездите ни не води.
По релсите го следвам като питомна
и спъвам се във макове и стомни...
Как искам да ми свири заглушително!
От думите му ласка да танцува...
а аз ресница паднала от миглите му
в косите си да скрия, да се сбъдне...
Не ме буди, ако не станеш истински.
Усещай дъх на крачица от себе си...
Аз облаци в очите страст поискали
ще подменя с ята от диви лебеди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
