Сънувах сън, във който се изгубих...
Луна - сребро, от вятър потъмняло -
намяташе по раменете лудост.
Изсвири влак на призрачната гара.
Един щурец по релсите пресече,
цигулката оставил, взел китара...
Откъсна си листо от топъл кестен
и с него сви от моя страх цигара.
Без шумните вагони как е тихо!
Машината звездите ни не води.
По релсите го следвам като питомна
и спъвам се във макове и стомни... ...