2.03.2006 г., 21:12

СЪНУВАНИ ОЧИ

1.2K 0 7
                Сънувани очи


В прегръдка сънна ме обвива черен мрак,
луната нежно ме докосва с нощните лъчи,
унася ме със песен вятърът познат
и аз се губя в кротките очи...

Със звезден прах небето се обсипва
и аз сънувам приказна картина :
южнякът топъл ме понася на крилете си и литва
и ме води там, където някога за някого ще съм любима.

Целува ме за "Лека нощ" нощта,
в просъница дочувам още песента да се шепти,
угасва вятърът със своя дъх свещта,
а бледата луна над мене тихо бди.

От сънната прегръдка ще ме събуди утринта,
ще ме помилва слънцето със златните лъчи,
но в мислите си ще запазя спомен за съня
и за погледа на тихите очи...


28.05.2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • браво!много ми харесват стихотворенията ти Пишеш страхотно
  • Герииии пак е невероятно ! 666666666666666
  • Радослава, Вал, много ви благодаря за милите думи!
    Ради Феин, благодаря и на теб, потърси отговор на въпроса си в заглавието на стихотворението!
  • Ставаш все по загадъчна,превръщаш ме във философ,отново надушвам любов.
    И все пак срещнала ли си тези тихи очи или са само сън?
    Много е красиво!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...