СЪНУВАНИ ОЧИ
Сънувани очи
В прегръдка сънна ме обвива черен мрак,
луната нежно ме докосва с нощните лъчи,
унася ме със песен вятърът познат
и аз се губя в кротките очи...
Със звезден прах небето се обсипва
и аз сънувам приказна картина :
южнякът топъл ме понася на крилете си и литва
и ме води там, където някога за някого ще съм любима.
Целува ме за "Лека нощ" нощта,
в просъница дочувам още песента да се шепти,
угасва вятърът със своя дъх свещта,
а бледата луна над мене тихо бди.
От сънната прегръдка ще ме събуди утринта,
ще ме помилва слънцето със златните лъчи,
но в мислите си ще запазя спомен за съня
и за погледа на тихите очи...
28.05.2005г.
В прегръдка сънна ме обвива черен мрак,
луната нежно ме докосва с нощните лъчи,
унася ме със песен вятърът познат
и аз се губя в кротките очи...
Със звезден прах небето се обсипва
и аз сънувам приказна картина :
южнякът топъл ме понася на крилете си и литва
и ме води там, където някога за някого ще съм любима.
Целува ме за "Лека нощ" нощта,
в просъница дочувам още песента да се шепти,
угасва вятърът със своя дъх свещта,
а бледата луна над мене тихо бди.
От сънната прегръдка ще ме събуди утринта,
ще ме помилва слънцето със златните лъчи,
но в мислите си ще запазя спомен за съня
и за погледа на тихите очи...
28.05.2005г.
© Гергана Шутева All rights reserved.
Пишеш страхотно 
