25.08.2006 г., 18:28

Съня ми

826 0 0
ЗА СЪНЯ МИ

1.
В съня си
преминах напряко –
през стъклени сгради

през булеварди:
дълги и къси,
през подлези –
чисти и мръсни!

През витрини
в квартали червени,
и витрини
във бели квартали –
през къщи
и блокове бели,
през цветни пазари,
през посолства
с огради-стрели
и посолства
със ниски огради!

2.
През колони на къщи
случайни,
резиденции малки
и дворци със големи
поляни,
през къщи красиви,
и чисти,
от слънце огряни...
през бистри фонтани

и тъмни мазета,
и дълги подземия,
канализации дълги,
край надписи дребни
и много големи...
...

3.
За първи път летях насън,
летях и сънувах, объркана,
и после ясно сънувах:

фигури - късове
сини, зелени,
глинени, земни,
после ясно сънувах
много движение!

И правех насън
с ръцете си фигури –
скулптори бели –
правех с ръцете насън –
талантливо...
беше много красиво!!!

4.
От силна светлина очи отворих:
очи отворих, слънцето видях –
изправих се и вече будна бях:
денят нахлуваше през щорите,
които някой беше дръпнал.

5.
И понеже разбирам
колко много завися,
и понеже разбирам,
че не трябва да бягам,
от всичко, когато ми писне –
а на мене бързо ми писва,

и понеже – навярно,
понякога мисля –
ме е страх!

6.

И понеже мълча точно,
колкото трябва –
усещам добре
колко точно за някого,
от когото така
много силно
днес се нуждая:
означавам... (Ицо?)

И моето трепване
е моето трепване
море развълнувано,
вълни образувало
е моето трепване.

2003-2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...