Сънят
Когато вечер не заспивам
и спомените ме връхлитат,
опитвам се да ги избирам,
но идват лоши сред добрите.
Защо това така се случи
за кой ли път ще се запитам,
не знаех как ще се получи,
да можех друго да опитам.
Потъвам в бездна, от която
изплуват мисли, срещи с хора...
Сънят се лута в тъмнината,
щом няма в разума опора.
Опора в що – в доброто, в бога,
в написаното от съдбата?
Зората чакам в изнемога,
спасението – в светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Огнян Железов Всички права запазени
