Nov 14, 2021, 4:55 PM

Сънят

  Poetry
1.5K 2 8

Когато вечер не заспивам
и спомените ме връхлитат,
опитвам се да ги избирам,
но идват лоши сред добрите.

 

Защо това така се случи
за кой ли път ще се запитам,
не знаех как ще се получи,
да можех друго да опитам.

 

Потъвам в бездна, от която
изплуват мисли, срещи с хора...
Сънят се лута в тъмнината,
щом няма в разума опора.

 

Опора в що – в доброто, в бога,
в написаното от съдбата?
Зората чакам в изнемога,
спасението – в светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огнян Железов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...