Когато вечер не заспивам
и спомените ме връхлитат,
опитвам се да ги избирам,
но идват лоши сред добрите.
Защо това така се случи
за кой ли път ще се запитам,
не знаех как ще се получи,
да можех друго да опитам.
Потъвам в бездна, от която
изплуват мисли, срещи с хора...
Сънят се лута в тъмнината,
щом няма в разума опора.
Опора в що – в доброто, в бога,
в написаното от съдбата?
Зората чакам в изнемога,
спасението – в светлината.
© Огнян Железов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
