14.03.2008 г., 18:28

Сънят е нашият дом

731 0 1

 

Докосвания нежни, целувки толкова мили,

след това безбройни нощи самотни, сиви.

Това не е любов - това е изпитание,

за влюбените ни сърца е наказание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ръцете ми те търсят в нощите студени,

„мечтите” ми заспиват отново изморени.

В сънища те търся с очите си игриви,

поне там сме заедно и сме щастливи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Затвори очи, не се събуждай никога, недей,

сънищата са нашия дом - всяко чувство владей.

Прегръщай ме, дръж ме здраво, не ме пускай,

във всяко едно изпитание с мене се впускай.

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪНЯТ

Е

НАШИЯТ

ДОМ

!!!

 

 

 

07.03.08г

20:56ч

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...