14.03.2008 г., 18:28

Сънят е нашият дом

726 0 1

 

Докосвания нежни, целувки толкова мили,

след това безбройни нощи самотни, сиви.

Това не е любов - това е изпитание,

за влюбените ни сърца е наказание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ръцете ми те търсят в нощите студени,

„мечтите” ми заспиват отново изморени.

В сънища те търся с очите си игриви,

поне там сме заедно и сме щастливи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Затвори очи, не се събуждай никога, недей,

сънищата са нашия дом - всяко чувство владей.

Прегръщай ме, дръж ме здраво, не ме пускай,

във всяко едно изпитание с мене се впускай.

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪНЯТ

Е

НАШИЯТ

ДОМ

!!!

 

 

 

07.03.08г

20:56ч

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...