Mar 14, 2008, 6:28 PM

Сънят е нашият дом

  Poetry » Love
727 0 1

 

Докосвания нежни, целувки толкова мили,

след това безбройни нощи самотни, сиви.

Това не е любов - това е изпитание,

за влюбените ни сърца е наказание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ръцете ми те търсят в нощите студени,

„мечтите” ми заспиват отново изморени.

В сънища те търся с очите си игриви,

поне там сме заедно и сме щастливи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Затвори очи, не се събуждай никога, недей,

сънищата са нашия дом - всяко чувство владей.

Прегръщай ме, дръж ме здраво, не ме пускай,

във всяко едно изпитание с мене се впускай.

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪНЯТ

Е

НАШИЯТ

ДОМ

!!!

 

 

 

07.03.08г

20:56ч

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...