kapito (Капи Капито)
19 148
22.09.2010 г., 15:51 ч.  

Сънят и морето 

  Поезия » Философска
838 0 13

Разплакани, очите ми сънуваха

и искаха да видят точно теб.

А лодките за сетен път отплуваха.

Морето се превръщаше във степ...

 

Картина след картина се сменяваха -

сънят ми ги рисуваше със жар -

препускаха коне, коли минаваха

и пукаха останки от пожар ...

 

Очите ми те търсеха отчаяно.

Крещяха, викаха те, но уви...

Усещаше се само разстояние -

така далечно. То бе Ти.

 

Когато заблестеше силно слънцето

и виждаше се много надалече,

тогава се долавяха чертите ти

и някак чувствах, че се връщаш вече.

 

Сънят ми си играеше със мен -

когато сякаш можех да те пипна,

докосвах някакъв фонтан студен

или стоях до някой просяк дрипав.

 

Събудих се, когато в пот обляна,

безсрамно гола аз сама стоях

най-горе, на скалата. С морска пяна

целуваше Морето своя бряг...

© Капи Капито Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??