Сънят и морето
Разплакани, очите ми сънуваха
и искаха да видят точно теб.
А лодките за сетен път отплуваха.
Морето се превръщаше във степ...
Картина след картина се сменяваха -
сънят ми ги рисуваше със жар -
препускаха коне, коли минаваха
и пукаха останки от пожар ...
Очите ми те търсеха отчаяно.
Крещяха, викаха те, но уви...
Усещаше се само разстояние -
така далечно. То бе Ти.
Когато заблестеше силно слънцето
и виждаше се много надалече,
тогава се долавяха чертите ти
и някак чувствах, че се връщаш вече.
Сънят ми си играеше със мен -
когато сякаш можех да те пипна,
докосвах някакъв фонтан студен
или стоях до някой просяк дрипав.
Събудих се, когато в пот обляна,
безсрамно гола аз сама стоях
най-горе, на скалата. С морска пяна
целуваше Морето своя бряг...
© Капи Капито All rights reserved.
