18.05.2010 г., 17:31 ч.

Сънят ми 

  Поезия » Любовна
607 0 1

Сънят се връща в главата ми.

Докосва ме с утринна тъга.

И като капчица роса в тревата

се настанява трайно в моята душа.

 

Понася ме над древните простори,

изпълнени със слънце и мечти.

Усмихва се и тихичко говори,

обещава пролет, трепетно звучи.

 

Поглежда ме с поглед на момиче,

забравило за своята мечта.

Празнувайки с женската си същност,

оповестявайки пред себе си – света.

 

В миг мечтата се превръща в късче

от среднощна песен на щурец.

И някак си забравила за вкъщи,

сънят превръща те в нов творец.

© Валентина Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В миг мечтата се превръща в късче
    от среднощна песен на щурец.
    И някак си забравила за вкъщи,
    сънят превръща те в нов творец.

    Мелодичен и истински стих!
    Сънят понякога е прозорец към едно ново утре..
    Поздрави!
Предложения
: ??:??