Сънят ми
Сънят се връща в главата ми.
Докосва ме с утринна тъга.
И като капчица роса в тревата
се настанява трайно в моята душа.
Понася ме над древните простори,
изпълнени със слънце и мечти.
Усмихва се и тихичко говори,
обещава пролет, трепетно звучи.
Поглежда ме с поглед на момиче,
забравило за своята мечта.
Празнувайки с женската си същност,
оповестявайки пред себе си – света.
В миг мечтата се превръща в късче
от среднощна песен на щурец.
И някак си забравила за вкъщи,
сънят превръща те в нов творец.
© Валентина Недялкова All rights reserved.
