Сънят ми казва
сред хората с оголени крака.
Пристъпвам плахо като просяк,
без нищичко останал във нощта.
Срамувам се,панически побягвам...
Какво ли значи- питам сутринта.
Прочетох някъде,предсказване-
ще бъда винаги сама.
Аз знам,усещам го в душата си
окапваща във тъжните ми дни,
от парещата болка в сетивата ми
до песента неспираща в сълзи.
В страха по бремето надвиснало,
погълнал цялото ми същество,
и пак,и ден,и нощ
ти все си в мислите
не тръгвай си от мен,любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Всички права запазени
Влюбих се! А на мен пък окапваща много ми допада...асоциирам думата с умиращо цвете. Успех!