1 dic 2005, 13:43

Сънят ми казва 

  Poesía
978 0 6
Сънувам често- ходя боса,
сред хората с оголени крака.
Пристъпвам плахо като просяк,
без нищичко останал във нощта.
Срамувам се,панически побягвам...
Какво ли значи- питам сутринта.
Прочетох някъде,предсказване-
ще бъда винаги сама.
Аз знам,усещам го в душата си
окапваща във тъжните ми дни,
от парещата болка в сетивата ми
до песента неспираща в сълзи.
В страха по бремето надвиснало,
погълнал цялото ми същество,
и пак,и ден,и нощ
ти все си в мислите
не тръгвай си от мен,любов!

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!Почувствах страх от самотата!Малко или много всички оставаме самотни и неразбрани!!!
  • Поздрави!
  • Перфектно! Влюбих се! А на мен пък окапваща много ми допада...асоциирам думата с умиращо цвете. Успех!
  • Браво!Хубаво е!А окапваща душа и на мен не ми звучи добре...но...
  • Харесва ми стихотворението, само това за окапващата душа някак разваля впечатлението. Е, може на мен така да ми се струва. Поздрав!
  • Много е хубаво!Някак си нестандартно е...Браво!6
Propuestas
: ??:??