Облачни птици се гонят в небето,
палави истини в него блестят.
Грее усмивката, бие сърцето,
синьо вълшебство е целият свят.
Чакаш със залеза. Слънцето жали,
че си отива… Пристигам с нощта.
В здрача умело разпалваш пожари
с голия огън на свойта душа.
Тайнствено свети луната изгряла
и ни поднася да пием със теб
звездното вино, на облак лежало,
в чаша от вятърен бял силует.
Ето, небето за нас нарисува
свят от пожари, любов и звезди.
Облачни птици във него сънуват
тебе и мене, със сини мечти.
© Любка Славова Всички права запазени