Сънят на тротоарите
Заспиват тротоарите във стъпките любовни,
в мелодия на падащи листа, сънуващи вълни,
тупти сърцето им неспирно в скута ти, виновно.
Жигосани от хорски, вчерашни прелюдии,
мелодия в пространството, някак си безплътно,
когато аромат на красотата някъде пълзи.
Хлопването на врата неразбиращо приемат,
красотата във пера усещаха по устните
на птиците, отлитащи през пролетта на Юг.
Сънят им се протрива във струни на виола,
щом слънцето заспива зад клоните на склона
със щастие, отдадено на възрастта преклонна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
