И отново той насън се обръща...
Кой е той - един войник.
Завърнал се е при милата в къщи
с набразден от битките лик.
Пенсионирал се е - и не воюва.
Ала не е чак толкова стар.
Знае свободата колко струва -
и е гасил пожар след пожар.
Той воювал е дълго с тъмата.
Обикалял е надлъж и нашир.
Още не е забравил войната -
ала вече мисли за мир.
Тя му шепне - но той не я чува.
И естествено, притеснена е тя.
Ала всъщност войникът сънува
пеперуди... А и цветя.
© Стефан Янев Всички права запазени