Сънят се губи...
Сънят се губи
в тъмното не спиш?!
Зениците ти
разширени от умора,
извикват спомени
от празното мълчиш
от празна свобода
си най-затворен.
От празна и излишна…
тъй боли,
непоносимо скъсване
между душа и тяло.
Контраст от гняв -
нежност умъртвил
на края в теб
смирение вяло.
И тъй далече
близо си до мен,
с върха на миглите си
го усещам –
твоя аромат роден –
да бъде мой…
Но вече си отсреща.
А там сме вече
други променени.
Научил за сълзите
ти се връщаш.
Научила да
смачква наранени -
аз
и ти сме
в ситуация същата!
Еднаква…
с реципрочни роли.
При толкова любов,
се озовахме,
пред сложни ребуси,
лъжи, гастроли…
но ние късно
го разбрахме…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
