Сънят се губи...
Сънят се губи
в тъмното не спиш?!
Зениците ти
разширени от умора,
извикват спомени
от празното мълчиш
от празна свобода
си най-затворен.
От празна и излишна…
тъй боли,
непоносимо скъсване
между душа и тяло.
Контраст от гняв -
нежност умъртвил
на края в теб
смирение вяло.
И тъй далече
близо си до мен,
с върха на миглите си
го усещам –
твоя аромат роден –
да бъде мой…
Но вече си отсреща.
А там сме вече
други променени.
Научил за сълзите
ти се връщаш.
Научила да
смачква наранени -
аз
и ти сме
в ситуация същата!
Еднаква…
с реципрочни роли.
При толкова любов,
се озовахме,
пред сложни ребуси,
лъжи, гастроли…
но ние късно
го разбрахме…
© Мойра All rights reserved.
