Сънят си е сън...

За това на никого не казах,

затова и никой не разбра,

когато ме боли, когато мразя,

когато не обичам любовта.

Когато смисъл има всяка дума,

сърцето ми пак тръгва по следа,

с инстинкт като на черна пума

аз бягам от стрелата на смъртта.

Преди желаех я за себе си, обаче

навън страхът отчаяно зове.

Преди да се изкажа многозначно

пак слушам собственото си сърце...

Затова не тръгнах по завоя.

Страхът да срещна аз избрах.

Не прецених урока на развоя,

но има ли живот без грях...

Сърцето ми поспира тука,

засрамено от другите сърца -

ще се промъкне старата поука,

ще влязат в сила нови правила...

Умът единствен ще намери изход,

умът единствен ще ги замрази

безсмислените чувства, вместо всичко

да можем със очи да разтопим.

Зад думите си ще се скрия,

в очите ми ще има пламък,

душата ми понякога гори я,

но и през ум не ми е минало да я продавам...