Сънят, след който те изгубих
СЪНЯТ, СЛЕД КОЙТО ТЕ ИЗГУБИХ
Чернее още от нощта
последната съдрана кръпка.
Догаря – бликнала сълза,
елеят, в който се окъпах.
Старицата с разбридан шал
дои – приклекнала – зората.
Кога е спала – не разбрах,
но пих от слънчевото мляко.
И после се завих с трева –
която помни януари.
А тя прошепна ми – едва,
че неговата обич пари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
