Съобщение
Здравей, Любов,
кога ще те видя...
(така тъжно ми става понякога)
да можех поне веднъж да предвидя
дали си струва все пак да те чакам.
Аз всъщност знам -
струва си!... всичко изплакано,
споделено, откраднато, поискано и недадено,
дори само срещи-минути с вкус остатъчен
ми стигат за цял живот пълна отдаденост.
Няма друго, Любов...
обади се (довечера?)
тиха съм и не плача, сълзи не останаха,
храня се... още пуша... лудостта си чувствам обречена,
не бъди строга с мен, просто чакам, Любов,
знаеш ме... чакам те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анжелина Стойчева Всички права запазени
