11 нояб. 2012 г., 21:24

Съобщение 

  Поэзия
437 0 1

 

Здравей, Любов,
кога ще те видя...
(така тъжно ми става понякога)
да можех поне веднъж да предвидя
дали си струва все пак да те чакам.

Аз всъщност знам -
струва си!... всичко изплакано,
споделено, откраднато, поискано и недадено,
дори само срещи-минути с вкус остатъчен
ми стигат за цял живот пълна отдаденост.

Няма друго, Любов...
обади се (довечера?)
тиха съм и не плача, сълзи не останаха,
храня се... още пуша... лудостта си чувствам обречена,
не бъди строга с мен, просто чакам, Любов,
знаеш ме... чакам те...

© Анжелина Стойчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??