Сърца по тротоара
Изтърканите фрази на нощта
ме замерят със тролеен шум
и не мога аз да проумея същността,
нищичко не идва ми на ум.
Ти си тръгна. Спря едно такси.
Така ли ще се разделим ?
Непривично ми е някак си.
Със тротоара спорим и вървим.
Той повдига плочки в моето лице
и устата ми кърви от него.
Някъде изгубих своето сърце ...