Сърца по тротоара

botyo (Бойко Беров)
194 337

6.06.2015 г., 21:56 ч.

Поезия » Пародии

771 0 3

Сърца по тротоара

Изтърканите фрази на нощта

ме замерят със тролеен шум

и не мога аз да проумея същността,

нищичко не идва ми на ум.

Ти си тръгна. Спря едно такси.

Така ли ще се разделим ?

Непривично ми е някак си.

Със тротоара спорим и вървим.

Той повдига плочки в моето лице

и устата ми кърви от него.

Някъде изгубих своето сърце

и ме е обзела странна нега.

Колко много сърца по тротоара ?

На всяка крачка по едно.

Явно всичко се повтаря,

не само на теб било е все едно.

И къде да търся своето сега ?

Може да си взема три-четири в запас –

каменни сърца от тротоара,

но ще ми натежат до нас.

Всъщност аз къде живея ?

И кой ли бях? Допреди час

можех да го проумея –

бях твойто второ Аз.

Явно бил съм само второ

или трето качество човек,

дето без сърца подритват ги по двора

силиконовите красоти на този век.

ботьо

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.