Сърца по тротоара
Сърца по тротоара
Изтърканите фрази на нощта
ме замерят със тролеен шум
и не мога аз да проумея същността,
нищичко не идва ми на ум.
Ти си тръгна. Спря едно такси.
Така ли ще се разделим ?
Непривично ми е някак си.
Със тротоара спорим и вървим.
Той повдига плочки в моето лице
и устата ми кърви от него.
Някъде изгубих своето сърце
и ме е обзела странна нега.
Колко много сърца по тротоара ?
На всяка крачка по едно.
Явно всичко се повтаря,
не само на теб било е все едно.
И къде да търся своето сега ?
Може да си взема три-четири в запас –
каменни сърца от тротоара,
но ще ми натежат до нас.
Всъщност аз къде живея ?
И кой ли бях? Допреди час
можех да го проумея –
бях твойто второ Аз.
Явно бил съм само второ
или трето качество човек,
дето без сърца подритват ги по двора
силиконовите красоти на този век.
ботьо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
