Сърца по тротоара
Сърца по тротоара
Изтърканите фрази на нощта
ме замерят със тролеен шум
и не мога аз да проумея същността,
нищичко не идва ми на ум.
Ти си тръгна. Спря едно такси.
Така ли ще се разделим ?
Непривично ми е някак си.
Със тротоара спорим и вървим.
Той повдига плочки в моето лице
и устата ми кърви от него.
Някъде изгубих своето сърце
и ме е обзела странна нега.
Колко много сърца по тротоара ?
На всяка крачка по едно.
Явно всичко се повтаря,
не само на теб било е все едно.
И къде да търся своето сега ?
Може да си взема три-четири в запас –
каменни сърца от тротоара,
но ще ми натежат до нас.
Всъщност аз къде живея ?
И кой ли бях? Допреди час
можех да го проумея –
бях твойто второ Аз.
Явно бил съм само второ
или трето качество човек,
дето без сърца подритват ги по двора
силиконовите красоти на този век.
ботьо
© Бойко Беров All rights reserved.
