29.06.2007 г., 9:58 ч.

Сърце 

  Поезия
571 0 5
 Отнесе в нечии ръце
 някой моето сърце.
 Не исках аз да го давам,
 но виждате ли, май го подарих...
 И сега от болка да припадам -
 да продам го, дори не бих...
 
 Но ето, пак съм без сърце,
 пак положено в нечии ръце...
 не, това не ще да понеса,
 ще си взема каменно на часа.
 
 На никой няма да му пука,
 както и сега,
 дали по камък той ще чука,
 или по безключена врата.
 
 Да почука, всеки ще се пробва,
 но никой няма и да разбере,
 че съм дал завет до гроба
 вече само мое да е... моето сърце.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??