Сърце
Отнесе в нечии ръце
някой моето сърце.
Не исках аз да го давам,
но виждате ли, май го подарих...
И сега от болка да припадам -
да продам го, дори не бих...
Но ето, пак съм без сърце,
пак положено в нечии ръце...
не, това не ще да понеса,
ще си взема каменно на часа.
На никой няма да му пука,
както и сега,
дали по камък той ще чука,
или по безключена врата.
Да почука, всеки ще се пробва,
но никой няма и да разбере,
че съм дал завет до гроба
вече само мое да е... моето сърце.
някой моето сърце.
Не исках аз да го давам,
но виждате ли, май го подарих...
И сега от болка да припадам -
да продам го, дори не бих...
Но ето, пак съм без сърце,
пак положено в нечии ръце...
не, това не ще да понеса,
ще си взема каменно на часа.
На никой няма да му пука,
както и сега,
дали по камък той ще чука,
или по безключена врата.
Да почука, всеки ще се пробва,
но никой няма и да разбере,
че съм дал завет до гроба
вече само мое да е... моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
