Сърце
Сякаш канарче затворено в клетка
лудо сърцето ми бие.
И като вълк, блъскащ решетка,
гледащ луната и виещ…
Тигър захванат в капан смъртоносен
диво реве и се мята,
Облак студен, мълчалив,
буреносен яростно целещ земята.
Бебе разплакано, плач тъй страдален -
камък от мъка се пука
Тихо мълвящ пред олтар ритуален,
пътник, очакващ сполука.
Туй е сърцето ми – лава изригнала.
Търси любов и не спира,
каращо всяка частица в душата ми
с него в едно да пулсира.
2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Николов Всички права запазени
Браво!
