amnesti (Ники Николов)
10 105
4.01.2007 г., 14:07 ч.  

Сърце 

  Поезия
1539 0 9

Сякаш канарче затворено в клетка

лудо сърцето ми бие.

И като вълк, блъскащ решетка,

гледащ луната и виещ…

Тигър захванат в капан смъртоносен

диво реве и се мята,

Облак студен, мълчалив,

буреносен яростно целещ земята.

Бебе разплакано, плач тъй страдален -

камък от мъка се пука

Тихо мълвящ пред олтар ритуален,

пътник, очакващ сполука.

 

Туй е сърцето ми – лава изригнала.

Търси любов и не спира,

каращо всяка частица в душата ми

с него в едно да пулсира.

 

2006

© Ники Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??