Jan 4, 2007, 2:07 PM  

Сърце 

  Poetry
1566 0 9

Сякаш канарче затворено в клетка

лудо сърцето ми бие.

И като вълк, блъскащ решетка,

гледащ луната и виещ…

Тигър захванат в капан смъртоносен

диво реве и се мята,

Облак студен, мълчалив,

буреносен яростно целещ земята.

Бебе разплакано, плач тъй страдален -

камък от мъка се пука

Тихо мълвящ пред олтар ритуален,

пътник, очакващ сполука.

 

Туй е сърцето ми – лава изригнала.

Търси любов и не спира,

каращо всяка частица в душата ми

с него в едно да пулсира.

 

2006

© Ники Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??