Jan 4, 2007, 2:07 PM  

Сърце

  Poetry
1.8K 0 9

Сякаш канарче затворено в клетка

лудо сърцето ми бие.

И като вълк, блъскащ решетка,

гледащ луната и виещ…

Тигър захванат в капан смъртоносен

диво реве и се мята,

Облак студен, мълчалив,

буреносен яростно целещ земята.

Бебе разплакано, плач тъй страдален -

камък от мъка се пука

Тихо мълвящ пред олтар ритуален,

пътник, очакващ сполука.

 

Туй е сърцето ми – лава изригнала.

Търси любов и не спира,

каращо всяка частица в душата ми

с него в едно да пулсира.

 

2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...