Aneta_kz (Анета)
511 12601
14.04.2007 г., 22:17 ч.

Сърце... 

  Поезия
650 0 5
Сърце...
ти си толкова малко,
бих те събрала в едната си шепа.
Всеки миг от живота ми в тебе събра.
Всички спомени,
като камъни тежки,
вече станаха цели скали.
Сърце...
ти си толкова тежко,
ще залитна,
ще падна,
ще ме повалиш...
Моля те, спри да болиш!
Много битки със тялото води,
но кажи ми, че ще победиш!
Сърце...
не плачи,
ще те пазя, повярвай ми!
Може ден, може два да съм с теб,
но те искам в гърдите си!
Да те усещам!
Да туптиш!
Да си ми ТИ!...

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълшебен стих!Много ми харесва това СърцеПоздрави
  • Много топло и истинско стихче!!!
    Браво !!!
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!
    А твоето Галя много ми харесва!
    Поздравявам те!
  • Прекрасен стих,мила!
    Вдъхнови ме чрез него и ето какво желая да ти споделя в мой стих:
    Туптиш в мен беззащитно-
    пазиш спомени,радости,копнежи!
    Чувствам чрез тебе,
    възприемам емоционално света!
    Толкова си ми ценно!-
    Без теб вероятно щях да съм безчувствена машина,
    никога не бих могла да позная,да изпитам л бовтта!
    Без теб не бих могла да разпозная-
    нежната ласка и ироничната хорска пошлост....
    Но понякога ми е трудно да те предпазя-
    като куршуми валят неволите и бедите-
    не мога да ги спра,
    нито да ги помоля да изчакат по-добър момент....
    Но ти си в мен!И си ми вярно!
    Не ме изоставяш,дори когато непоносима болка те души!

    Пази сърцето си,мила!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??