14 апр. 2007 г., 22:17

Сърце...

800 0 5
Сърце...
ти си толкова малко,
бих те събрала в едната си шепа.
Всеки миг от живота ми в тебе събра.
Всички спомени,
като камъни тежки,
вече станаха цели скали.
Сърце...
ти си толкова тежко,
ще залитна,
ще падна,
ще ме повалиш...
Моля те, спри да болиш!
Много битки със тялото води,
но кажи ми, че ще победиш!
Сърце...
не плачи,
ще те пазя, повярвай ми!
Може ден, може два да съм с теб,
но те искам в гърдите си!
Да те усещам!
Да туптиш!
Да си ми ТИ!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вълшебен стих!Много ми харесва това СърцеПоздрави
  • Много топло и истинско стихче!!!
    Браво !!!
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!
    А твоето Галя много ми харесва!
    Поздравявам те!
  • Прекрасен стих,мила!
    Вдъхнови ме чрез него и ето какво желая да ти споделя в мой стих:
    Туптиш в мен беззащитно-
    пазиш спомени,радости,копнежи!
    Чувствам чрез тебе,
    възприемам емоционално света!
    Толкова си ми ценно!-
    Без теб вероятно щях да съм безчувствена машина,
    никога не бих могла да позная,да изпитам л бовтта!
    Без теб не бих могла да разпозная-
    нежната ласка и ироничната хорска пошлост....
    Но понякога ми е трудно да те предпазя-
    като куршуми валят неволите и бедите-
    не мога да ги спра,
    нито да ги помоля да изчакат по-добър момент....
    Но ти си в мен!И си ми вярно!
    Не ме изоставяш,дори когато непоносима болка те души!

    Пази сърцето си,мила!
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...