14 апр. 2007 г., 22:17

Сърце...

802 0 5
Сърце...
ти си толкова малко,
бих те събрала в едната си шепа.
Всеки миг от живота ми в тебе събра.
Всички спомени,
като камъни тежки,
вече станаха цели скали.
Сърце...
ти си толкова тежко,
ще залитна,
ще падна,
ще ме повалиш...
Моля те, спри да болиш!
Много битки със тялото води,
но кажи ми, че ще победиш!
Сърце...
не плачи,
ще те пазя, повярвай ми!
Може ден, може два да съм с теб,
но те искам в гърдите си!
Да те усещам!
Да туптиш!
Да си ми ТИ!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вълшебен стих!Много ми харесва това СърцеПоздрави
  • Много топло и истинско стихче!!!
    Браво !!!
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!
    А твоето Галя много ми харесва!
    Поздравявам те!
  • Прекрасен стих,мила!
    Вдъхнови ме чрез него и ето какво желая да ти споделя в мой стих:
    Туптиш в мен беззащитно-
    пазиш спомени,радости,копнежи!
    Чувствам чрез тебе,
    възприемам емоционално света!
    Толкова си ми ценно!-
    Без теб вероятно щях да съм безчувствена машина,
    никога не бих могла да позная,да изпитам л бовтта!
    Без теб не бих могла да разпозная-
    нежната ласка и ироничната хорска пошлост....
    Но понякога ми е трудно да те предпазя-
    като куршуми валят неволите и бедите-
    не мога да ги спра,
    нито да ги помоля да изчакат по-добър момент....
    Но ти си в мен!И си ми вярно!
    Не ме изоставяш,дори когато непоносима болка те души!

    Пази сърцето си,мила!
    Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...