14 abr 2007, 22:17

Сърце...

  Poesía
801 0 5
Сърце...
ти си толкова малко,
бих те събрала в едната си шепа.
Всеки миг от живота ми в тебе събра.
Всички спомени,
като камъни тежки,
вече станаха цели скали.
Сърце...
ти си толкова тежко,
ще залитна,
ще падна,
ще ме повалиш...
Моля те, спри да болиш!
Много битки със тялото води,
но кажи ми, че ще победиш!
Сърце...
не плачи,
ще те пазя, повярвай ми!
Може ден, може два да съм с теб,
но те искам в гърдите си!
Да те усещам!
Да туптиш!
Да си ми ТИ!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълшебен стих!Много ми харесва това СърцеПоздрави
  • Много топло и истинско стихче!!!
    Браво !!!
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Благодаря и на двете!
    А твоето Галя много ми харесва!
    Поздравявам те!
  • Прекрасен стих,мила!
    Вдъхнови ме чрез него и ето какво желая да ти споделя в мой стих:
    Туптиш в мен беззащитно-
    пазиш спомени,радости,копнежи!
    Чувствам чрез тебе,
    възприемам емоционално света!
    Толкова си ми ценно!-
    Без теб вероятно щях да съм безчувствена машина,
    никога не бих могла да позная,да изпитам л бовтта!
    Без теб не бих могла да разпозная-
    нежната ласка и ироничната хорска пошлост....
    Но понякога ми е трудно да те предпазя-
    като куршуми валят неволите и бедите-
    не мога да ги спра,
    нито да ги помоля да изчакат по-добър момент....
    Но ти си в мен!И си ми вярно!
    Не ме изоставяш,дори когато непоносима болка те души!

    Пази сърцето си,мила!
    Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...