6.09.2013 г., 23:57 ч.

Сърце 

  Поезия
478 0 4

То е топло и сладко. И щом потече,

от него си близват децата ми.

За татко откъснах голямо парче,

за сестрите и мама, за двама приятели...

 

Прибавям лъжичка от него тогава,

когато замесвам и хляба си.

Е, някой път хваща ме здравата

за гушата - и ми присяда.

 

Тогава е грапаво и ми горчи

и е сякаш ненужен израстък.

И хуква през двете ми черни очи.

(Уж си тръгва, а с мен се е сраснало).

 

И когато по слънчево-млечния склон

търкули се любимо, предадено,

неловимо от писан-неписан закон

и за вас се отчупва парче шоколадено...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благословена да си! Толкова е хубаво парченцето, а какво ли ще е цялото?!
    Поздрави!
  • Поздрави за това сърце излято в стих!
  • По-сладко парче отдавна не бях вкусвал! Поздрави за хубавия стих, Меги! Слънчев ден!
  • Това е майчино сърце...
Предложения
: ??:??