Сърце
То е топло и сладко. И щом потече,
от него си близват децата ми.
За татко откъснах голямо парче,
за сестрите и мама, за двама приятели...
Прибавям лъжичка от него тогава,
когато замесвам и хляба си.
Е, някой път хваща ме здравата
за гушата - и ми присяда.
Тогава е грапаво и ми горчи
и е сякаш ненужен израстък.
И хуква през двете ми черни очи.
(Уж си тръгва, а с мен се е сраснало).
И когато по слънчево-млечния склон
търкули се любимо, предадено,
неловимо от писан-неписан закон
и за вас се отчупва парче шоколадено...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
