18.02.2008 г., 13:59

Сърце

1.4K 0 3
 

СЪРЦЕ

 

Радост Станчева

 

 

 

Вихър вие в душата ми -

аз съм чудно спокойна.

С писък пада звездата ми -

пак съм космос огромен.

 

Смут пълзи по челото ми -

аз дори не потрепвам.

Гняв виси над живота ми -

аз се смея във шепи.

 

Завист спъва нозете ми -

крия белег от рана.

Жадни кретат конете ми -

само суша остана...

 

Някой твърде жестоко

си играе със мене.

Определя ми срокове -

да превия колене,

 

да прекърша ръцете -

зла, безсилна, разплакана...

Не се давай, сърце!

Ще се справим все някак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!!!
    Поздрав!
  • Извини ме, Даша, за закъснелия отговор - нямах Нет под ръка тези дни. Доста мислих преди да ти отговоря, но винаги е по-коректно да дадеш своя отговор, а не да замълчиш. Ще ти кажа само, че Болката е изключително деликатно нещо, и като понятие, и като състояние. И самата тя може да бъде "космос огромен", който понякога ни завладява. Знай, че аз никога не вървя срещу себе си в изкуството (а за насилие не може да става и дума), тъкмо защото влагам в поезията... душата си. Поезията може да бъде (и) Радост - за илюстрация на това, ето ти новото ми стихотворение "Вълшебна планина".


  • По повод на твоето послание: ако си имаш болка в изобилие, как можеш да твориш радост, Радост? Да вървиш срещу себе си е насилие и затова онова, което създадеш ще бъде слабо, защото ще бъде лъжа. Силно е онова творение, в което твореца е вложил душата си.

    Пп.
    Благородно завиждам на хората, които имат самочувствието на "космос огромен", когато пада собствената им звезда!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...