21.06.2009 г., 13:37 ч.

Сърце 

  Поезия » Философска
658 0 9
Гориш, изгаряш, на пепел превръщаш
чувства, до вчера велики, а днес...
Стоиш, мълчиш,
мисъл - болка твоя - се лута
и шепти във сърцето тихи, нежни
или бурни думи със мъка.
О, човешко сърце!
Да бе камък - би се пропукало,
да бе метал - би се стопило,
но ти, сърце човешко -
и дъжд те валя -
сълзи - студени, горещи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Предложения
: ??:??