Сърце

Jun 21, 2009, 1:37 PM

Poetry » Phylosophy

670 0 9

Гориш, изгаряш, на пепел превръщаш
чувства, до вчера велики, а днес...
Стоиш, мълчиш,
мисъл - болка твоя - се лута
и шепти във сърцето тихи, нежни
или бурни думи със мъка.
О, човешко сърце!
Да бе камък - би се пропукало,
да бе метал - би се стопило,
но ти, сърце човешко -
и дъжд те валя -
сълзи - студени, горещи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сърце

Want to read more?

Random works