Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
Jun 21, 2009, 1:37 PM

Сърце 

  Poetry » Phylosophy
644 0 9

Гориш, изгаряш, на пепел превръщаш

чувства, до вчера велики, а днес...

Стоиш, мълчиш,

мисъл - болка твоя - се лута

и шепти във сърцето тихи, нежни

или бурни думи със мъка.

О, човешко сърце!

Да бе камък - би се пропукало,

да бе метал - би се стопило,

но ти, сърце човешко -

и дъжд те валя -

сълзи - студени, горещи,

и буря те завихряше,

и огън те печеше в пещ огнена,

свирепа и нежна...

О, сърце, ти път си велик.

Сърце - мисъл нежна човешка,

колко просто и толкова сложно

е това човешко сърце.

По нов път - сред мисли нежни,

път огрян, с любов облян,

ти сърцето си, земни човеко!

Със сърцето неземно на Христа

ти обедини с мисъл крехка, нежна,

и по мост велик към бъднини -

светли, омайни -

с Вяра, Надежда, с Любов,

ти тръгни, човеко земен,

по слънчева пътека.

И тихите нежни мечти

ти в слънчев лъч превърни!

 

1998г.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??