Сърце
Гориш, изгаряш, на пепел превръщаш
чувства, до вчера велики, а днес...
Стоиш, мълчиш,
мисъл - болка твоя - се лута
и шепти във сърцето тихи, нежни
или бурни думи със мъка.
О, човешко сърце!
Да бе камък - би се пропукало,
да бе метал - би се стопило,
но ти, сърце човешко -
и дъжд те валя -
сълзи - студени, горещи,
и буря те завихряше,
и огън те печеше в пещ огнена,
свирепа и нежна...
О, сърце, ти път си велик.
Сърце - мисъл нежна човешка,
колко просто и толкова сложно
е това човешко сърце.
По нов път - сред мисли нежни,
път огрян, с любов облян,
ти сърцето си, земни човеко!
Със сърцето неземно на Христа
ти обедини с мисъл крехка, нежна,
и по мост велик към бъднини -
светли, омайни -
с Вяра, Надежда, с Любов,
ти тръгни, човеко земен,
по слънчева пътека.
И тихите нежни мечти
ти в слънчев лъч превърни!
1998г.
© Сириус Надежда All rights reserved.
