15.01.2010 г., 22:07

Сърце

1K 0 0

                                                        Сърце

 

                                   Пусти улици, безкрайни небеса.

                                  Усмивки, глъч и смях, а после тишина.

                                  Плачещ стон пропуква нищетата.

                                  Вятърът се губи в мъглата.

 

                                   Любов - искра, огън, тлеещи останки,

                                   а след нея само пепел и забрава.

                                   Мълчание, викащо за помощ.

                                   Пясък. Пустинна самота.

 

                                   Свежа утрин, летен дъжд.

                                   Лъчи и светлина.

                                   Хаос и ужас. Щастие и тъга.

                                   Разкъсващо противоречие само във една душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...