Сърце

8.06.2018 г., 1:45 ч.

Поезия

370 1 0

Тупка ли, тупка,

щом някой заплаче,

щом остане сираче,

щом ледът се пропука

и няма пролука –

ще хвръкне.

Ликува огряно от обич,

от спомен отдушник,

отскубнал се пленник

от разяждаща скука.

Ридае на гроб.

Пълни със сили прогнилия дроб,

за да продължи своя ход

с кървящо ходило и бод по бод,

докато часът му приключи.

Малко късче месо –

на правилното място,

но служи ли вярно –

само Бог ще отсъди!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.